27 nov 2008, 11:48

Сиренен писък 

  Poesía » Otra
498 0 2
Едно дете играе с остър нож  -
блестяща смърт за детското челце.
Животът му - един престъпник лош,
от съвестта му смисъла краде...

Никой не посмя да му избие
от нежните ръчички острието.
Страха обсебва! Ужасът се крие! 
На кръстопът житейски е детето.

Всички отговорност лична носим,
че ножът стискат пръстите, не цвете.
Как да го спасиме чрез въпроси?
Отговора е заложен в греховете,

които все заточват сечивото
и блясъкът му блазни детска съвест.
Едно дете играе си с живота
и с острото достойнствата си пъди.

Сиренен писък чак ще ни пробуди.
Ножовете от нас са изковани.
Да бъдем безучастни? Ще сме луди!
Спасението нека цел да стане!


© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??