Nov 27, 2008, 11:48 AM

Сиренен писък

  Poetry » Other
636 0 2
Едно дете играе с остър нож  -
блестяща смърт за детското челце.
Животът му - един престъпник лош,
от съвестта му смисъла краде...

Никой не посмя да му избие
от нежните ръчички острието.
Страха обсебва! Ужасът се крие! 
На кръстопът житейски е детето.

Всички отговорност лична носим,
че ножът стискат пръстите, не цвете.
Как да го спасиме чрез въпроси?
Отговора е заложен в греховете,

които все заточват сечивото
и блясъкът му блазни детска съвест.
Едно дете играе си с живота
и с острото достойнствата си пъди.

Сиренен писък чак ще ни пробуди.
Ножовете от нас са изковани.
Да бъдем безучастни? Ще сме луди!
Спасението нека цел да стане!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...