Nov 27, 2008, 11:48 AM

Сиренен писък

  Poetry » Other
635 0 2
Едно дете играе с остър нож  -
блестяща смърт за детското челце.
Животът му - един престъпник лош,
от съвестта му смисъла краде...

Никой не посмя да му избие
от нежните ръчички острието.
Страха обсебва! Ужасът се крие! 
На кръстопът житейски е детето.

Всички отговорност лична носим,
че ножът стискат пръстите, не цвете.
Как да го спасиме чрез въпроси?
Отговора е заложен в греховете,

които все заточват сечивото
и блясъкът му блазни детска съвест.
Едно дете играе си с живота
и с острото достойнствата си пъди.

Сиренен писък чак ще ни пробуди.
Ножовете от нас са изковани.
Да бъдем безучастни? Ще сме луди!
Спасението нека цел да стане!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...