27.11.2008 г., 11:48 ч.

Сиренен писък 

  Поезия » Друга
497 0 2
Едно дете играе с остър нож  -
блестяща смърт за детското челце.
Животът му - един престъпник лош,
от съвестта му смисъла краде...

Никой не посмя да му избие
от нежните ръчички острието.
Страха обсебва! Ужасът се крие! 
На кръстопът житейски е детето.

Всички отговорност лична носим,
че ножът стискат пръстите, не цвете.
Как да го спасиме чрез въпроси?
Отговора е заложен в греховете,

които все заточват сечивото
и блясъкът му блазни детска съвест.
Едно дете играе си с живота
и с острото достойнствата си пъди.

Сиренен писък чак ще ни пробуди.
Ножовете от нас са изковани.
Да бъдем безучастни? Ще сме луди!
Спасението нека цел да стане!


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??