8 mar 2007, 8:37

Сирените утихват

  Poesía
700 0 3

Сирените утихват

Замислени стени

Прибират в себе си противното

 

Календар брои дните

Оставащи до излизането ми

 

„Жажда”

Ми каза един

И ме нарече приятел

Но той не знае нищо

За живота в тъмнината

 

„Жажда”

Му отговорих

Защото беше време, в което се съгласявах

 

А и никой не ми подаде от чашата си

Да изпия нечия надежда

Свободата виждам да се отдалечава

Още един ден на стената зачерквам

 

07.03.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не!!! Свободата е в тебе!
  • поводът е твоето фото нали-наистина имаш талант да покажеш красивото
    БРАВО
  • !!!
    БРАВО
    !!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...