8 мар. 2007 г., 08:37

Сирените утихват

703 0 3

Сирените утихват

Замислени стени

Прибират в себе си противното

 

Календар брои дните

Оставащи до излизането ми

 

„Жажда”

Ми каза един

И ме нарече приятел

Но той не знае нищо

За живота в тъмнината

 

„Жажда”

Му отговорих

Защото беше време, в което се съгласявах

 

А и никой не ми подаде от чашата си

Да изпия нечия надежда

Свободата виждам да се отдалечава

Още един ден на стената зачерквам

 

07.03.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не!!! Свободата е в тебе!
  • поводът е твоето фото нали-наистина имаш талант да покажеш красивото
    БРАВО
  • !!!
    БРАВО
    !!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...