Сирените утихват
Замислени стени
Прибират в себе си противното
Календар брои дните
Оставащи до излизането ми
„Жажда”
Ми каза един
И ме нарече приятел
Но той не знае нищо
За живота в тъмнината
„Жажда”
Му отговорих
Защото беше време, в което се съгласявах
А и никой не ми подаде от чашата си
Да изпия нечия надежда
Свободата виждам да се отдалечава
Още един ден на стената зачерквам
07.03.2007
© Десислав Илиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
