Сирените утихват
Замислени стени
Прибират в себе си противното
Календар брои дните
Оставащи до излизането ми
„Жажда”
Ми каза един
И ме нарече приятел
Но той не знае нищо
За живота в тъмнината
„Жажда”
Му отговорих
Защото беше време, в което се съгласявах
А и никой не ми подаде от чашата си
Да изпия нечия надежда
Свободата виждам да се отдалечава
Още един ден на стената зачерквам
07.03.2007
© Десислав Илиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
