7 feb 2006, 21:00

Сиротни

  Poesía
1.7K 0 3
Очи дълбоки, очи сиротни,
очи нещастни, от мъка просълзени.
Очи безизразни, така жестоко нараняват я.
Очи кафяви на сираче пронизват кърваво сърце.

"Не бой се, мили мой, не ще останеш сам.
Баща ти няма го, не ще се върне пак при нас.
Не бой се, мили мой, аз обич ще ти дам.
Баща ти няма го, не ще се върне пак при нас."

Душа дълбока, душа сиротна,
душа нещастна, от мъка просълзена.
Душа безизразна, така жестоко наранява го.
Очи кафяви на вдовица пронизват кърваво сърце.

"Не бой се, мила мамо, аз ще съм до теб.
Знам, татко няма го, не ще се върни пак при нас..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...