Сиротни
Очи дълбоки, очи сиротни,
очи нещастни, от мъка просълзени.
Очи безизразни, така жестоко нараняват я.
Очи кафяви на сираче пронизват кърваво сърце.
"Не бой се, мили мой, не ще останеш сам.
Баща ти няма го, не ще се върне пак при нас.
Не бой се, мили мой, аз обич ще ти дам.
Баща ти няма го, не ще се върне пак при нас."
Душа дълбока, душа сиротна,
душа нещастна, от мъка просълзена.
Душа безизразна, така жестоко наранява го.
Очи кафяви на вдовица пронизват кърваво сърце.
"Не бой се, мила мамо, аз ще съм до теб.
Знам, татко няма го, не ще се върни пак при нас..."
очи нещастни, от мъка просълзени.
Очи безизразни, така жестоко нараняват я.
Очи кафяви на сираче пронизват кърваво сърце.
"Не бой се, мили мой, не ще останеш сам.
Баща ти няма го, не ще се върне пак при нас.
Не бой се, мили мой, аз обич ще ти дам.
Баща ти няма го, не ще се върне пак при нас."
Душа дълбока, душа сиротна,
душа нещастна, от мъка просълзена.
Душа безизразна, така жестоко наранява го.
Очи кафяви на вдовица пронизват кърваво сърце.
"Не бой се, мила мамо, аз ще съм до теб.
Знам, татко няма го, не ще се върни пак при нас..."
© Людмила Колева All rights reserved.
