21 jun 2019, 17:59

Сиротно 

  Poesía » Otra
487 5 3

Напука се на пейката гръбнакът,
кутията на пощата - с отворена уста,
върбата в двора плаче все и чака,
часовникът замлъкна от тъга.

На масата, албум със снимки стари,
усмихва се с изтрити цветове,
във пепелника - връх цигари,
във каната - утайка от кафе.

Изгърби се залязващото слънце,
прибра лъчите си и сви се на кълбо,
застилат майчините пръсти,
във празен дом, само́ легло.

19 юни 2019 г.
Марина Йорданова

© Марина Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??