21.06.2019 г., 17:59 ч.

Сиротно 

  Поезия » Друга
475 5 3

Напука се на пейката гръбнакът,
кутията на пощата - с отворена уста,
върбата в двора плаче все и чака,
часовникът замлъкна от тъга.

На масата, албум със снимки стари,
усмихва се с изтрити цветове,
във пепелника - връх цигари,
във каната - утайка от кафе.

Изгърби се залязващото слънце,
прибра лъчите си и сви се на кълбо,
застилат майчините пръсти,
във празен дом, само́ легло.

19 юни 2019 г.
Марина Йорданова

© Марина Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??