Сиротно
Напука се на пейката гръбнакът,
кутията на пощата - с отворена уста,
върбата в двора плаче все и чака,
часовникът замлъкна от тъга.
На масата, албум със снимки стари,
усмихва се с изтрити цветове,
във пепелника - връх цигари,
във каната - утайка от кафе.
Изгърби се залязващото слънце,
прибра лъчите си и сви се на кълбо,
застилат майчините пръсти,
във празен дом, само́ легло.
19 юни 2019 г.
Марина Йорданова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Йорданова Все права защищены
