27 jun 2017, 19:20

Системата

  Poesía » Civil
777 2 2

 

Раждаме се интроверти

в затвореното, снобско общество,

но порастваме експерти,

със знания от "висше" естество.

 

Системата поема ни от малки.

Кърми ни, отглежда ни с лъжи.

Уви, това са само залъгалки..

"Горко на този, който не мълчи!"

 

Дръзнеш ли да имаш мнение,

бързо биваш порицан.

Против такова нарушение

наказанието е постоянен срам.

 

Така голямата машина,

задвижва се с човешка пáра.

Изведнъж и без причина,

ставаш стока на пазара.

 

Управляващ там е капиталът,

но не за тебе, а за някой друг.

Къде остава потенциалът?

Заменяме го с непосилен труд.

 

Но на стадото му е угодно,

че овчарят също е овца.

И възпитаваме покорно

в системата и нашите деца.

 

-M.M.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Милушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря!
  • Харесва ми, макар и да звучи обречено, това е грозната реалност. А думите, с които я описваш, леката ирония и перфектният изказ - поздравления и за прозорливостта и за дар словото!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...