27 jun 2017, 19:20

Системата

  Poesía » Civil
776 2 2

 

Раждаме се интроверти

в затвореното, снобско общество,

но порастваме експерти,

със знания от "висше" естество.

 

Системата поема ни от малки.

Кърми ни, отглежда ни с лъжи.

Уви, това са само залъгалки..

"Горко на този, който не мълчи!"

 

Дръзнеш ли да имаш мнение,

бързо биваш порицан.

Против такова нарушение

наказанието е постоянен срам.

 

Така голямата машина,

задвижва се с човешка пáра.

Изведнъж и без причина,

ставаш стока на пазара.

 

Управляващ там е капиталът,

но не за тебе, а за някой друг.

Къде остава потенциалът?

Заменяме го с непосилен труд.

 

Но на стадото му е угодно,

че овчарят също е овца.

И възпитаваме покорно

в системата и нашите деца.

 

-M.M.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Милушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря!
  • Харесва ми, макар и да звучи обречено, това е грозната реалност. А думите, с които я описваш, леката ирония и перфектният изказ - поздравления и за прозорливостта и за дар словото!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...