27 июн. 2017 г., 19:20

Системата

778 2 2

 

Раждаме се интроверти

в затвореното, снобско общество,

но порастваме експерти,

със знания от "висше" естество.

 

Системата поема ни от малки.

Кърми ни, отглежда ни с лъжи.

Уви, това са само залъгалки..

"Горко на този, който не мълчи!"

 

Дръзнеш ли да имаш мнение,

бързо биваш порицан.

Против такова нарушение

наказанието е постоянен срам.

 

Така голямата машина,

задвижва се с човешка пáра.

Изведнъж и без причина,

ставаш стока на пазара.

 

Управляващ там е капиталът,

но не за тебе, а за някой друг.

Къде остава потенциалът?

Заменяме го с непосилен труд.

 

Но на стадото му е угодно,

че овчарят също е овца.

И възпитаваме покорно

в системата и нашите деца.

 

-M.M.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Милушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря!
  • Харесва ми, макар и да звучи обречено, това е грозната реалност. А думите, с които я описваш, леката ирония и перфектният изказ - поздравления и за прозорливостта и за дар словото!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...