Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
9 feb 2018, 21:26

Ситни парцалчета по устните 

  Poesía » De amor
450 2 6

Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...

 

В древни легенди танцували нимфи по хребети.
С пъстри венчета, заплетени в буйни коси.
Пръсти юнашки им служили нежно за гребени...
Нимфа бъди ми! Дори да решиш, че не си!

 

Чудото - някъде в твоите пръсти е вързано.
То ще лекува копнежа, от студ парцалив.
Имаш конеца, иглата... Започвай със възела -
тази милувка, която ме прави щастлив...

 

Тази прегръдка, от нощни тревоги изискана.
Жива легенда в изпръхнали бледи уста.
Бели парцалчета в мъжка молитва за искреност,
сякаш от лятото зов на зелени листа.

 

Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Приятели, искам да ви направя съпричастни на моите стихове, посветени на българите от старо време. Една отминала епоха, един старовремски дух, едно цветно и неподправено битие! Приятен прочит и бъдете благословени!

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви - ЛиаНик, Нина, Маргарита, Владо и Меги! Радвам се, че този мой стих намери отзвук в душите ви!
  • "В древни легенди танцували нимфи по хребети.
    С пъстри венчета, заплетени в буйни коси.
    Пръсти юнашки им служили нежно за гребени..."

    Направо чудно!
  • Отново красива и образна поезия, която достига до сърцето на читателя. Друго няма какво да кажа, освен да те поздравя и да аплодирам силно!
  • Еха!
  • Великолепно е....
  • Старите българи са за мен тези на които ние сме днешната издънка, клончета поникнали от старите стволове и колкото и да сме забързани и забравили миналото,все пак то живее в нашето ежедневие и дори в самите нас.Стиховете са прекрасни и наистина запомнящи.
Propuestas
: ??:??