Ситни парцалчета по устните

Feb 9, 2018, 9:26 PM

Poetry » Love

502 2 5

Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...

В древни легенди танцували нимфи по хребети.
С пъстри венчета, заплетени в буйни коси.
Пръсти юнашки им служили нежно за гребени...
Нимфа бъди ми! Дори да решиш, че не си!

Чудото - някъде в твоите пръсти е вързано.
То ще лекува копнежа, от студ парцалив.
Имаш конеца, иглата... Започвай със възела -
тази милувка, която ме прави щастлив...

Тази прегръдка, от нощни тревоги изискана.
Жива легенда в изпръхнали бледи уста.
Бели парцалчета в мъжка молитва за искреност,
сякаш от лятото зов на зелени листа.

Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)

Приятели, искам да ви направя съпричастни на моите стихове, посветени на българите от старо време. Една отминала епоха, един старовремски дух, едно цветно и неподправено битие! Приятен прочит и бъдете благословени!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Vedrin (Ясен Ведрин)

2018-02-13T20:06:53+02:00

Благодаря ви - ЛиаНик, Нина, Маргарита, Владо и Меги! Радвам се, че този мой стих намери отзвук в душите ви!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-02-10T23:23:26+02:00

"В древни легенди танцували нимфи по хребети.
С пъстри венчета, заплетени в буйни коси.
Пръсти юнашки им служили нежно за гребени..."

Направо чудно!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-02-10T08:27:59+02:00

Еха!
asizi (Nina Toshich)

2018-02-10T08:23:37+02:00

Великолепно е....
LiaNik (И.К.)

2018-02-09T22:43:30+02:00

Старите българи са за мен тези на които ние сме днешната издънка, клончета поникнали от старите стволове и колкото и да сме забързани и забравили миналото,все пак то живее в нашето ежедневие и дори в самите нас.Стиховете са прекрасни и наистина запомнящи.