30 abr 2008, 11:30

Сива стена

952 0 4

В стаята съм сам, на нашето легло.

Лежа и гледам тавана, звездите.

Не мога да избягам от това тегло,

притиснат здраво от мечтите.

 

През прозореца поглеждам.

Само бледи сенки се влачат.

Искам ръка навън да подам.

Да погаля онези, които плачат.

 

Ала къде е моят прозорец?

Виждам само сивата стена.

Заобикаля моята самотна стая.

И ме отделя от топлия свят.

 

Защо добавяш тухли?

Не е ли достатъчно?

Вече не виждам отвън.

Остави ми поне прозорче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бобо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълнуващо, нали. И двамата знаем какво е да очакващ с нетърпение.
  • Стих изпълнен с копнеж за поредна среща с любимия човек! Вълнуващо е...
  • Да, надеждата е хубаво нещо, но не съм влагал такова чувство в тези редове.
  • Винаги има надежда за...сбъдване!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...