L00P7R00P (Бобо)
38 83
Apr 30, 2008, 11:30 AM

Сива стена 

  Poetry » Love
645 0 4

В стаята съм сам, на нашето легло.

Лежа и гледам тавана, звездите.

Не мога да избягам от това тегло,

притиснат здраво от мечтите.

 

През прозореца поглеждам.

Само бледи сенки се влачат.

Искам ръка навън да подам.

Да погаля онези, които плачат.

 

Ала къде е моят прозорец?

Виждам само сивата стена.

Заобикаля моята самотна стая.

И ме отделя от топлия свят.

 

Защо добавяш тухли?

Не е ли достатъчно?

Вече не виждам отвън.

Остави ми поне прозорче.

© Бобо All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вълнуващо, нали. И двамата знаем какво е да очакващ с нетърпение.
  • Стих изпълнен с копнеж за поредна среща с любимия човек! Вълнуващо е...
  • Да, надеждата е хубаво нещо, но не съм влагал такова чувство в тези редове.
  • Винаги има надежда за...сбъдване!
Random works
: ??:??