В стаята съм сам, на нашето легло.
Лежа и гледам тавана, звездите.
Не мога да избягам от това тегло,
притиснат здраво от мечтите.
През прозореца поглеждам.
Само бледи сенки се влачат.
Искам ръка навън да подам.
Да погаля онези, които плачат.
Ала къде е моят прозорец?
Виждам само сивата стена.
Заобикаля моята самотна стая.
И ме отделя от топлия свят.
Защо добавяш тухли?
Не е ли достатъчно?
Вече не виждам отвън.
Остави ми поне прозорче.
© Бобо All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
