В стаята съм сам, на нашето легло.
Лежа и гледам тавана, звездите.
Не мога да избягам от това тегло,
притиснат здраво от мечтите.
През прозореца поглеждам.
Само бледи сенки се влачат.
Искам ръка навън да подам.
Да погаля онези, които плачат.
Ала къде е моят прозорец?
Виждам само сивата стена.
Заобикаля моята самотна стая.
И ме отделя от топлия свят.
Защо добавяш тухли?
Не е ли достатъчно?
Вече не виждам отвън.
Остави ми поне прозорче.
© Бобо Все права защищены