5 ene 2010, 11:05

Сиви мъгли сме

  Poesía
604 0 3

Сиви мъгли сме

Изпотени от секс

Красиви

Какво знаеш ти за рождението на мечтите ни

 

Без болка

 

Тя вади хляба си сама

Но през нощта говори с другите

Затворила плътно вратата си

За да не чува шума от непослушните си

Дни

А аз

Умирам да броя ударите на сърцето си

Всяка минута

И проверявам за нови проблеми

Изникнали като гъби

 

(без болка)

 

Обаждам ти се

Отварям бутилка

Свечерява се

Не знам дали съм истински

И

Една по една

Закъснели за сбогуването

Са се наредили на опашка

Думи

Които никога не можах да ти кажа

 

Без болка останах

След всичко

Защото в болка се родиха

Мечтите ми

 

Сега се изнизват

Бързо като разлистени книги

Дните ни

И сме сиви мъгли

Призраци сме

В светлината на утрото

Изпотени от секс

Изморени от мързелуване

Чакаме да се свърши света

А светът не ни чака да се събудиме

 

5 януари 2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...А светът не ни чака да се събудиме "

    Призраците и мъглите ще ли да се събудят някога?
    ...Или по-скоро едните ще се разсеят в небитието
    а другите - в пространството между небето и земята...
    И тогава може би ще се събудим...
  • дни и думи, и мъгли, и...
    Декс, благодаря!
  • истински си! и много ме кефиш!
    браво и за този стих!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...