Jan 5, 2010, 11:05 AM

Сиви мъгли сме

  Poetry
595 0 3

Сиви мъгли сме

Изпотени от секс

Красиви

Какво знаеш ти за рождението на мечтите ни

 

Без болка

 

Тя вади хляба си сама

Но през нощта говори с другите

Затворила плътно вратата си

За да не чува шума от непослушните си

Дни

А аз

Умирам да броя ударите на сърцето си

Всяка минута

И проверявам за нови проблеми

Изникнали като гъби

 

(без болка)

 

Обаждам ти се

Отварям бутилка

Свечерява се

Не знам дали съм истински

И

Една по една

Закъснели за сбогуването

Са се наредили на опашка

Думи

Които никога не можах да ти кажа

 

Без болка останах

След всичко

Защото в болка се родиха

Мечтите ми

 

Сега се изнизват

Бързо като разлистени книги

Дните ни

И сме сиви мъгли

Призраци сме

В светлината на утрото

Изпотени от секс

Изморени от мързелуване

Чакаме да се свърши света

А светът не ни чака да се събудиме

 

5 януари 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...А светът не ни чака да се събудиме "

    Призраците и мъглите ще ли да се събудят някога?
    ...Или по-скоро едните ще се разсеят в небитието
    а другите - в пространството между небето и земята...
    И тогава може би ще се събудим...
  • дни и думи, и мъгли, и...
    Декс, благодаря!
  • истински си! и много ме кефиш!
    браво и за този стих!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...