Сивият човек

Сиво беше, всичко до което се опре и изгаряше от жал, когато странеше от другите, сякаш още от дете познаваше думите, дали бяха верни или грешни,

кога хората бяха прекалено лесни или от малкото човечни.

И обикаляше сам пустите улици на малкото градче с неясно в себе си гласче, дали някой за него ще се сети или дали във времето сам ще се усети.

И в света много поети, за различни сюжети, ама за сивият, имаше един, който знаеше как да го опише, той беше това, не получил от никого ръка, сам в това, до край света.

Не, не ще се предаде, защото помни от дете, какво е да разбираш се сам, да намираш се в мислите на възрастен човек, вече голям...