11.07.2025 г., 10:46

Сивият човек

283 0 0

Сиво беше, всичко до което се опре и изгаряше от жал, когато странеше от другите, сякаш още от дете познаваше думите, дали бяха верни или грешни,

кога хората бяха прекалено лесни или от малкото човечни.

 

И обикаляше сам пустите улици на малкото градче с неясно в себе си гласче, дали някой за него ще се сети или дали във времето сам ще се усети.

 

И в света много поети, за различни сюжети, ама за сивият, имаше един, който знаеше как да го опише, той беше това, не получил от никого ръка, сам в това, до край света.

 

Не, не ще се предаде, защото помни от дете, какво е да разбираш се сам, да намираш се в мислите на възрастен човек, вече голям...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Alexander Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...