11 mar 2011, 15:42

Сиво

  Poesía
870 0 2

Сиви тонове през сивия прозорец нахлуват

в сивия ми ден

и ето че пред мен

не се разкрива перспектива. Капките щурмуват

 

мръсното стъкло, зад което мълчаливо съм се скрила,

ала е безкраен този прах

и във мен се крие страх,

че в живота няма нищо и че никого не съм открила.

 

Мислите отдавна са заспали, а в главата уморено

и безцелно се пилеят думи -

догорели въглени в ума ми,

от които почва да ми става още по-студено...

 

Самотата нагло в огледалото ми се оглежда

и докосва властно моите ръце.

Искам да си спомня твоето лице,

ала всичко цветно тъй далечно ми изглежда...

 

2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...