11 mar 2011, 15:42

Сиво

  Poesía
863 0 2

Сиви тонове през сивия прозорец нахлуват

в сивия ми ден

и ето че пред мен

не се разкрива перспектива. Капките щурмуват

 

мръсното стъкло, зад което мълчаливо съм се скрила,

ала е безкраен този прах

и във мен се крие страх,

че в живота няма нищо и че никого не съм открила.

 

Мислите отдавна са заспали, а в главата уморено

и безцелно се пилеят думи -

догорели въглени в ума ми,

от които почва да ми става още по-студено...

 

Самотата нагло в огледалото ми се оглежда

и докосва властно моите ръце.

Искам да си спомня твоето лице,

ала всичко цветно тъй далечно ми изглежда...

 

2009г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...