Сиво

11 mar 2011, 15:42

Poesía

589 0 2

Сиви тонове през сивия прозорец нахлуват

в сивия ми ден

и ето че пред мен

не се разкрива перспектива. Капките щурмуват

мръсното стъкло, зад което мълчаливо съм се скрила,

ала е безкраен този прах

и във мен се крие страх,

че в живота няма нищо и че никого не съм открила.

Мислите отдавна са заспали, а в главата уморено

и безцелно се пилеят думи -

догорели въглени в ума ми,

от които почва да ми става още по-студено...

Самотата нагло в огледалото ми се оглежда

и докосва властно моите ръце.

Искам да си спомня твоето лице,

ала всичко цветно тъй далечно ми изглежда...

2009г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.