Сиво
872
0
2
Сиви тонове през сивия прозорец нахлуват
в сивия ми ден
и ето че пред мен
не се разкрива перспектива. Капките щурмуват
мръсното стъкло, зад което мълчаливо съм се скрила,
ала е безкраен този прах
и във мен се крие страх,
че в живота няма нищо и че никого не съм открила.
Мислите отдавна са заспали, а в главата уморено
и безцелно се пилеят думи -
догорели въглени в ума ми,
от които почва да ми става още по-студено...
Самотата нагло в огледалото ми се оглежда
и докосва властно моите ръце.
Искам да си спомня твоето лице,
ала всичко цветно тъй далечно ми изглежда...
2009г.
© Мария Цанева All rights reserved.
