Mar 11, 2011, 3:42 PM

Сиво 

  Poetry
576 0 2

Сиви тонове през сивия прозорец нахлуват

в сивия ми ден

и ето че пред мен

не се разкрива перспектива. Капките щурмуват

 

мръсното стъкло, зад което мълчаливо съм се скрила,

ала е безкраен този прах

и във мен се крие страх,

че в живота няма нищо и че никого не съм открила.

 

Мислите отдавна са заспали, а в главата уморено

и безцелно се пилеят думи -

догорели въглени в ума ми,

от които почва да ми става още по-студено...

 

Самотата нагло в огледалото ми се оглежда

и докосва властно моите ръце.

Искам да си спомня твоето лице,

ала всичко цветно тъй далечно ми изглежда...

 

2009г.

© Мария Цанева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??