Сиво
866
0
2
Сиви тонове през сивия прозорец нахлуват
в сивия ми ден
и ето че пред мен
не се разкрива перспектива. Капките щурмуват
мръсното стъкло, зад което мълчаливо съм се скрила,
ала е безкраен този прах
и във мен се крие страх,
че в живота няма нищо и че никого не съм открила.
Мислите отдавна са заспали, а в главата уморено
и безцелно се пилеят думи -
догорели въглени в ума ми,
от които почва да ми става още по-студено...
Самотата нагло в огледалото ми се оглежда
и докосва властно моите ръце.
Искам да си спомня твоето лице,
ала всичко цветно тъй далечно ми изглежда...
2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Цанева Всички права запазени
