Сиви тонове през сивия прозорец нахлуват
в сивия ми ден
и ето че пред мен
не се разкрива перспектива. Капките щурмуват
мръсното стъкло, зад което мълчаливо съм се скрила,
ала е безкраен този прах
и във мен се крие страх,
че в живота няма нищо и че никого не съм открила.
Мислите отдавна са заспали, а в главата уморено
и безцелно се пилеят думи -
догорели въглени в ума ми,
от които почва да ми става още по-студено... ...