21 feb 2010, 13:11

Сиво 

  Poesía » Otra
803 0 1

Когато мракът спусне се над нейната квартира сива,
когато я обгърне в тесен ореол
и се с вечерната буря слива,
и настава летен ураган.

Очите й - като топази тъмни и студени -
във тях спотайваща се болка е присъща
от спомените вече избледнели,
от нейната тъга могъща.

И някак в ледената й бърлога,
се е промъкнал някой тъй безличен,
някой, който още да не мога
неин единствен да наричам.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??