Сиво
Когато мракът спусне се над нейната квартира сива,
когато я обгърне в тесен ореол
и се с вечерната буря слива,
и настава летен ураган.
Очите й - като топази тъмни и студени -
във тях спотайваща се болка е присъща
от спомените вече избледнели,
от нейната тъга могъща.
И някак в ледената й бърлога,
се е промъкнал някой тъй безличен,
някой, който още да не мога
неин единствен да наричам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някоя Все права защищены
