Сиво

8 mar 2009, 17:11

Poesía » Del paisaje

827 0 0

Вятър студен
разпилява косите небрежно,
самотни оголени клони
поклащат се от бездомната му песен.
Тишината иска да проговори,
небето иска да заплаче,
гнездо на отлетели птици
се гуши запустяло
в клоните сами.
Безпорядъчно над водата минава,
следа от безброй вълнички оставя,
гонят се по тях пожълтелите листа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сиво

Искате да прочетете повече?

Propuestas