Сиво
1K
0
0
Вятър студен
разпилява косите небрежно,
самотни оголени клони
поклащат се от бездомната му песен.
Тишината иска да проговори,
небето иска да заплаче,
гнездо на отлетели птици
се гуши запустяло
в клоните сами.
Безпорядъчно над водата минава,
следа от безброй вълнички оставя,
гонят се по тях пожълтелите листа
и на брега уморено почиват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мима Все права защищены
