Сиво
1K
0
0
Вятър студен
разпилява косите небрежно,
самотни оголени клони
поклащат се от бездомната му песен.
Тишината иска да проговори,
небето иска да заплаче,
гнездо на отлетели птици
се гуши запустяло
в клоните сами.
Безпорядъчно над водата минава,
следа от безброй вълнички оставя,
гонят се по тях пожълтелите листа
и на брега уморено почиват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мима Всички права запазени
