Сиво

mimoza2276 (Мима)
21 18

8.03.2009 г., 17:11 ч.

Поезия » Пейзажна

649 0 0

Вятър студен

разпилява косите небрежно,

самотни оголени клони

поклащат се от бездомната му песен.

Тишината иска да проговори,

небето иска да заплаче,

гнездо на отлетели птици

се гуши запустяло

в клоните сами.

Безпорядъчно над водата минава,

следа от безброй вълнички оставя,

гонят се по тях пожълтелите листа

и на брега уморено почиват.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.