Сиво битие

30 may 2010, 22:17

Poesía » Filosófica

561 0 2

Сиво битие

Натегналата жарка утрин

роди безмълвна пустота

и тягостно денят премина

без излишна суета.

Забързано вървяха хора,

обременени в мислите си - как

съдбите си да променят не могат!

Вселенският закон е знак,

че Земният живот нищожен

не може с нищо да възпре

туй, що Свише е наложил -

с юзди и поводи контрол.

Самотна майка, плачещо дете,

ридаещи и жални за утеха -

така родени сме - все

да страдаме във своята неволя.

Безмилостен, злокобен свят,

създаден от бездушни хора.

Свирепи погледи и праг,

и жалък егоизъм бездуховен.

Какво аз мога да направя

и как да сложа края на това?!

Абсурдието пак печели спора

пред мойта философска простота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

xrisito_1501 (Хриси Цекова)

2010-06-01T21:39:14+03:00

Много точно описание на сивотата в живота!
yogimax (Василена Т)

2010-05-31T18:48:15+03:00

Много точна картина на живота!
Но все се надяваме на нещо по-добро, нали?
Поздравления!