Сиво битие
Сиво битие
Натегналата жарка утрин
роди безмълвна пустота
и тягостно денят премина
без излишна суета.
Забързано вървяха хора,
обременени в мислите си - как
съдбите си да променят не могат!
Вселенският закон е знак,
че Земният живот нищожен
не може с нищо да възпре
туй, що Свише е наложил -
с юзди и поводи контрол.
Самотна майка, плачещо дете,
ридаещи и жални за утеха -
така родени сме - все
да страдаме във своята неволя.
Безмилостен, злокобен свят,
създаден от бездушни хора.
Свирепи погледи и праг,
и жалък егоизъм бездуховен.
Какво аз мога да направя
и как да сложа края на това?!
Абсурдието пак печели спора
пред мойта философска простота.
© Красимира Генева All rights reserved.
