Сиво битие
Сиво битие
Натегналата жарка утрин
роди безмълвна пустота
и тягостно денят премина
без излишна суета.
Забързано вървяха хора,
обременени в мислите си - как
съдбите си да променят не могат!
Вселенският закон е знак,
че Земният живот нищожен
не може с нищо да възпре
туй, що Свише е наложил -
с юзди и поводи контрол.
Самотна майка, плачещо дете,
ридаещи и жални за утеха -
така родени сме - все
да страдаме във своята неволя.
Безмилостен, злокобен свят,
създаден от бездушни хора.
Свирепи погледи и праг,
и жалък егоизъм бездуховен.
Какво аз мога да направя
и как да сложа края на това?!
Абсурдието пак печели спора
пред мойта философска простота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Генева Всички права запазени
