29 oct 2008, 22:42

Скайперистка

1.3K 0 11
По идея на Валйорданов

Да живее техническата
революция.
От мен направи...
баба-скайперистка.
Няма интелектуална
еволюция...
а щом финансово
чепикът те стиска,
търсиш си късмета
далеч от Родина.
Децата се женят,
внуци се раждат,
ти работиш,
... някъде там в чужбина.
Усмихнат, за децата
сигурност изграждаш.
Печелиш добре
и изпращаш надежда,
парцалки, апартаменти
... и така напред.
Вечер, от екрана,
любопитно те поглеждат,
очички на внученце,
родено без теб.
Включила скайпа,
топлина загребваш,
шепи пълни
от огнището домашно.
На дъщеря си...
детето наглеждаш,
в шеги със снахата,
почиствате минало прашно.
Приятелката,
нова любов срещнала,
мама, показва,
плетка интересна.
... На камерката,
точица червена,
съучастнически, сякаш
проблесна.
А в утрето...
с нови сили заредена,
отново с усмивка,
този път фалшива,
онази, лъскавата...
служебна,
продаваш, купуваш,
и отново така...
Само пред скайпа
си с усмивка щастлива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Скайпа , бездънния извор , родилния дом на всички илюзии , на привидното щастие , на всички мечти , на всички сънища...
  • Уцели ме право в сърцето! Поздравления!
  • Благодаря на всички за интереса и хубавите коментари! Виждам, че сте се разделени на две групи. На едни им е прозвучало весело, според раздела в който съм поставила стихчето. Други са се натъжили. Истината е, че ако не гледаме на всичко и от към веселата и градивната му страна. Негативната клоака, която разбира се, се създава единствено и само от човешките същества, ще ни притисне и смаже. Изразила съм огромна болка, която съществува във всеки български дом. Защото всички имаме някъде близък, когото не срещаме и не прегръщаме, колкото ни се иска. Всички търсим контакт с тоиз наш близък, но не за да си поплачем, а за да си кажем по нещо хубаво. Така, че нека не иронизареме Ина Иванова, а да се усмихнем, дори на мъничкия лъч хумор... Лошото на земята и без нашата намеса, си е малко в повечко!
    Хубав ден и леко перо на всички ви!
  • Всички сме емигранти - някои в чужбина,други в собствената ни страна!
  • Това което може да ти даде живият живот, реалността и действителният допир, никакъв СКАЙП, Ай Си Кю и тем подобните машинарии не могат.
    Винаги съм го твърдял и ще продължавам да го твърдя.

    Поздрави за стиха:}

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...