Oct 29, 2008, 10:42 PM

Скайперистка

1.3K 0 11
По идея на Валйорданов

Да живее техническата
революция.
От мен направи...
баба-скайперистка.
Няма интелектуална
еволюция...
а щом финансово
чепикът те стиска,
търсиш си късмета
далеч от Родина.
Децата се женят,
внуци се раждат,
ти работиш,
... някъде там в чужбина.
Усмихнат, за децата
сигурност изграждаш.
Печелиш добре
и изпращаш надежда,
парцалки, апартаменти
... и така напред.
Вечер, от екрана,
любопитно те поглеждат,
очички на внученце,
родено без теб.
Включила скайпа,
топлина загребваш,
шепи пълни
от огнището домашно.
На дъщеря си...
детето наглеждаш,
в шеги със снахата,
почиствате минало прашно.
Приятелката,
нова любов срещнала,
мама, показва,
плетка интересна.
... На камерката,
точица червена,
съучастнически, сякаш
проблесна.
А в утрето...
с нови сили заредена,
отново с усмивка,
този път фалшива,
онази, лъскавата...
служебна,
продаваш, купуваш,
и отново така...
Само пред скайпа
си с усмивка щастлива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Скайпа , бездънния извор , родилния дом на всички илюзии , на привидното щастие , на всички мечти , на всички сънища...
  • Уцели ме право в сърцето! Поздравления!
  • Благодаря на всички за интереса и хубавите коментари! Виждам, че сте се разделени на две групи. На едни им е прозвучало весело, според раздела в който съм поставила стихчето. Други са се натъжили. Истината е, че ако не гледаме на всичко и от към веселата и градивната му страна. Негативната клоака, която разбира се, се създава единствено и само от човешките същества, ще ни притисне и смаже. Изразила съм огромна болка, която съществува във всеки български дом. Защото всички имаме някъде близък, когото не срещаме и не прегръщаме, колкото ни се иска. Всички търсим контакт с тоиз наш близък, но не за да си поплачем, а за да си кажем по нещо хубаво. Така, че нека не иронизареме Ина Иванова, а да се усмихнем, дори на мъничкия лъч хумор... Лошото на земята и без нашата намеса, си е малко в повечко!
    Хубав ден и леко перо на всички ви!
  • Всички сме емигранти - някои в чужбина,други в собствената ни страна!
  • Това което може да ти даде живият живот, реалността и действителният допир, никакъв СКАЙП, Ай Си Кю и тем подобните машинарии не могат.
    Винаги съм го твърдял и ще продължавам да го твърдя.

    Поздрави за стиха:}

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...