ПЕСЕН Х - ЗАДАЧАТА
Страшната битка затихваше бавно
в бледо лилавия утринен хлад.
Чезнеха черни рояци безславно,
щом на небето се върна денят.
Яркочервени защитни огньове
кротко приспиваха своята мощ.
Радост изпълни сърцата отново,
щом си отиде злокобната нощ.
Дълго лежаха Таян и Зафира,
зашеметени от силния взрив.
Мъка, която душите раздира,
тлееше бавно в искрящи очи.
Мъдрото утро от сън ги извади,
техните мисли насочи напред.
Пъргаво скочиха двамата млади.
В миг си припомниха своя обет.
Сякаш изминали бяха години
от сутринта на предишния ден,
с мирис на лято и песни безгрижни -
днес ги смразяваше вятър студен.
Тежката скръб за изгубен спасител
гладките млади лица набразди.
Сля се приятелят смел със звездите -
в сребърна диря сред черни коси.
Пътят на изток ги грабна отново,
пълен с очакване, тъжен и пуст.
Галеха нежно с железни подкови
верните кончета - черната пръст.
Три или четири часа летяха
през долини и широки плата.
Стръмна планинска клисура съзряха
и незабавно поеха натам.
Бяха навлезли в полите на Странджа.
Яздеха бавно сред гъста гора.
Спряха да пийнат - обзети от жажда -
бистра, студена планинска вода.
Щом се напиха коне и ездачи,
тръгнаха покрай потока пеша.
Тъкмо направиха няколко крачки,
призрачен глас ненадейно ги спря.
- Стойте на място - гласът заповяда.
- Как се добрахте до тези места?
Тук за натрапници няма пощада.
Как се зовете, кажете сега?
- Аз съм Таян - наблюдател на храма
с вечната книга от Белия град.
- Аз съм Зафира - отвърна жена му,
негов партньор съм по дълг и душа.
- Кой ви изпраща? Веднага кажете,
инак ви чака голяма беда -
смърт и забрава сред тези дървета.
Няма от вас да остане следа.
- Идем, понеже така ни заръча
мъдрият старец - отец Киприян.
Тук да поискаме нова задача,
как да закърпим света разпилян.
Тутакси в близките храсти се мерна
дребно човече с огромна брада,
с явна небрежност на светло излезна.
Нямаше чудо подобно в града.
Младите зяпнаха с поглед учуден,
после внезапно налегна ги смях.
Глас исполински в това дребосъче -
не подозираше никой от тях.
- Значи избраните искат задача?
Ще я получите, няма проблем.
Хайде, учителят Сим ви очаква.
Вече сме близо. Вървете след мен.
И ги поведе по тясна пътека,
с храсти закрита от всички страни.
Стари листа я застилаха меко,
сякаш с удобен домашен килим.
Стигнаха чудна планинска поляна,
пъстро нашарена с горски цветя.
Гледката беше наистина лятна -
студ не проникваше в тази земя.
В дъното, плътно покрит с мъх и лишей,
гордо стоеше масивен градеж.
Явно нарочно не беше почистен -
жив камуфлаж срещу поглед зловещ.
Там, на вратата, стоеше изправен
странен младеж с побелели коси.
С жест дружелюбен към входа подкани
малката група, щом тя наближи.
Топла усмивка изгря на лицето,
точно под ясните сини очи.
С глас благороден изрече момчето:
- Влизайте, Аз съм учителят Сим!
От векове преподавам вълшебства
на надарени със сила деца.
Чест е и радост за мен, да посрещна
вкъщи избраните с чисти сърца.
- Благодарим ви за милите думи!
Знаете вече кои сме, нали?
Пътят е дълъг и тежък дългът ни.
С крехка надежда при вас сме дошли.
- хором отвърнаха двамата млади,
после направиха кратък поклон.
Нервно джуджето зад тях се обади:
- Влизайте в нашия скромен заслон.
Волни, на тучната горска ливада,
кон и кобила останаха вън,
да си отдъхнат от тежката смяна.
Влязоха в сградата, сякаш на сън,
в приказна зала героите смели,
с мраморен под и високи стени,
плътно покрити с изящни гоблени,
с няколко стари, ковани врати.
Сребърни свещници с восъчни свещи
ярко разпръсваха топли лъчи.
Огънят важните гости усетил,
с весело трепкане тях поздрави.
В центъра имаше дървена маса -
Скромна, но здраво скована от дъб.
Столчета с фина флорална украса
чинно ограждаха външния ръб.
С жест домакинът към нея посочи,
всички покани на скромен обяд.
Цялата група натам се насочи -
вече усещаха жажда и глад.
Щом се нахраниха, Сим проговори:
- Нека ви кажа защо сте дошли. -
бавно очите си ясни притвори,
После с печални слова продължи:
- Имаше време, когато животът
беше прекрасен зад тези стени.
Светли израстваха в моята школа
приказни феи и мъдри жреци.
Тъй неусетно летят вековете.
Цялата радост изтече за миг,
щом се превърна вълшебното цвете
в плевел отровен, когато сгреших.
В моята школа дойде босонога
млада девойка с прекрасно лице.
Беше неука, но искаше много
да се изучи за фея при мен.
Имаше дарба - веднага усетих
и затова да я уча приех.
Схващаше бързо, учудващо леко.
Имаше воля и страст за успех.
Бързо израсна на мъдрост и сила,
но изоставаше младият дух
и тежестта на властта изкуси я
да се подлъже да тръгне от тук,
за да изрови пророческа книга,
скрита в дълбоките земни недра,
жадна за нейната пагубна сила.
Аз не намерих сърце да я спра.
Вече не можех да бъда учител.
В спомен превърна се детският смях.
Тъй запустя тази скромна обител,
занемарена от мъка и страх.
- Злото е сторено - рече Зафира -
Как да помогнем, сега ни кажи?
Тихо допълни Таян - Не разбирам,
как ще се справим, но ти не тъжи.
Ние с жена ми затуй сме избрани.
Само повярвай в доброто и в нас.
Каквото има да става - ще стане.
В твоята мъдрост е нашият шанс.
- Мили приятели, как не разбрахте -
Аз съм безсилен, щом вие сте тук.
Хилядолетия скръб извървяхте,
за да ви кажа, че търсите друг.
Скъпа Зафира, ти носиш в колана
древна кама с инкрустиран рубин.
Най-уникалния приказен камък,
който се храни с човешки души.
Той не е рожба на тази планета.
Казват, че всъщност е спяща звезда.
Щом се докосне до кръв острието,
сила потича към кървав кристал.
Този безценен предмет ви познава.
С него са сторили много злини
вашите духове, за да забравят
тъжната участ на своите дни.
Заради него били сте убити.
В камъка странен сте влели сами,
сетният дъх на душите сърдити
за да ви върне по тези земи.
Жадни за мъст сте пронизвали точно
в опорочените черни сърца -
своите жертви - подбрани нарочно
с мисли злотворни и тъмни дела,
Тъй сте събирали опит и сила,
но, за беда, сте сгрешили веднъж.
Взели сте в жертва девойка невинна,
вместо баща й - виновният мъж -
алчен владетел на царство богато,
вреден наследник на онзи подлец,
който обсебен от жажда за злато,
вашия първи живот е отнел.
Камъкът чистата кръв е отхвърлил
и оттогава не свети почти.
А пък душата в живота е върнал,
за да намери отнетите дни.
Нея съдбата доведе при мене.
Късно обаче коя е - разбрах.
Другото знаете - тя ме подведе,
щом се отдаде на смъртния грях.
За изкупление днес сте избрани,
верни на своята чиста любов.
Ще излекувате старите рани,
само се вслушайте в нейния зов.
Страшни картини препускаха бясно
в ярко-искрящите бели очи.
Щом си припомниха - стана им ясно.
Тежко въздъхна учителят Сим:
- Хайде, приятели смели, вървете!
Следвайте моя побратим брадат.
Кон и кобила на мен оставете.
Тук ще намерят подслон и храна.
- Сбогом, учителю, ще я намерим -
прошка да молим. И ти ни прости.
С нейната помощ дано да успеем
някак от звяра света да спасим. -
Дружно изрекоха двамата млади,
с поглед зареян далече отвъд.
Бързо напуснаха чудната сграда
и с дребосъка поеха на път.© Яким Дянков Todos los derechos reservados