25 jul 2021, 19:09

Скептично

  Poesía » Civil
579 0 1

 

Скептично

 

Не искам после никой да ме жали,

животът е безкрайна суета!

Безброй победи и безброй провали!

Накрая точката ще сложи тя!

 

Тръгваш сам натам, в небитието,

в непрогледна, черна тишина!

Вече си далече от небето

и от всяка дневна светлина!

 

Както си дошъл, така си тръгваш,

сам по пътя мрачен и студен!

Никого не можеш да залъгваш!

Просто е дошъл и твоят ден!

 

Но щастлив ще си, че всичко свърши

горе, там, на грешната земя!

Който иска нека да довърши

твойте недовършени дела!

 

Ти си вече в другата Вселена,

сред звездите мъничка звезда!

Сам със болката несподелена,

и далеч от грешната земя!

 

25.07 2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...