Jul 25, 2021, 7:09 PM

Скептично

  Poetry » Civic
576 0 1

 

Скептично

 

Не искам после никой да ме жали,

животът е безкрайна суета!

Безброй победи и безброй провали!

Накрая точката ще сложи тя!

 

Тръгваш сам натам, в небитието,

в непрогледна, черна тишина!

Вече си далече от небето

и от всяка дневна светлина!

 

Както си дошъл, така си тръгваш,

сам по пътя мрачен и студен!

Никого не можеш да залъгваш!

Просто е дошъл и твоят ден!

 

Но щастлив ще си, че всичко свърши

горе, там, на грешната земя!

Който иска нека да довърши

твойте недовършени дела!

 

Ти си вече в другата Вселена,

сред звездите мъничка звезда!

Сам със болката несподелена,

и далеч от грешната земя!

 

25.07 2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...