Скептично
Не искам после никой да ме жали,
животът е безкрайна суета!
Безброй победи и безброй провали!
Накрая точката ще сложи тя!
Тръгваш сам натам, в небитието,
в непрогледна, черна тишина!
Вече си далече от небето
и от всяка дневна светлина!
Както си дошъл, така си тръгваш,
сам по пътя мрачен и студен!
Никого не можеш да залъгваш!
Просто е дошъл и твоят ден!
Но щастлив ще си, че всичко свърши
горе, там, на грешната земя!
Който иска нека да довърши
твойте недовършени дела!
Ти си вече в другата Вселена,
сред звездите мъничка звезда!
Сам със болката несподелена,
и далеч от грешната земя!
25.07 2021 г.
© Георги Иванов Всички права запазени
в непрогледна, черна тишина!
Много тъжно и истинско!