25.07.2021 г., 19:09

Скептично

577 0 1

 

Скептично

 

Не искам после никой да ме жали,

животът е безкрайна суета!

Безброй победи и безброй провали!

Накрая точката ще сложи тя!

 

Тръгваш сам натам, в небитието,

в непрогледна, черна тишина!

Вече си далече от небето

и от всяка дневна светлина!

 

Както си дошъл, така си тръгваш,

сам по пътя мрачен и студен!

Никого не можеш да залъгваш!

Просто е дошъл и твоят ден!

 

Но щастлив ще си, че всичко свърши

горе, там, на грешната земя!

Който иска нека да довърши

твойте недовършени дела!

 

Ти си вече в другата Вселена,

сред звездите мъничка звезда!

Сам със болката несподелена,

и далеч от грешната земя!

 

25.07 2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...