Скеърбоу

21 sept 2011, 13:37

Poesía » Otra

590 0 1

виждам черно бяла дъга
която пълни душата ми
с безцветната си безсмисленост
и още без без
които не ми дават покой
и се вливат като река
а душата се гърчи и раздира простора
с кървав нереален вой
и всичко избухна
емоции се изливат без умора

хаосът изби към кривата
черно бяла дъга
причиняваща тъга
и я пръсна на малки
черно белички късчета
създаващи по малко вреда
няма вече извратена дъга
но забравих нещо
сивото небе и черно бялата земя

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tsveti4ka (Цвет)

2011-09-22T17:09:51+03:00

'... и още без без
които не ми дават покой'

Няма покой. И такава ще е дъгата,
извратена, безцветна, но стиха ти
е картитен. И ми хареса.