Sep 21, 2011, 1:37 PM

Скеърбоу

Poetry » Other

712 0 1

виждам черно бяла дъга
която пълни душата ми
с безцветната си безсмисленост
и още без без
които не ми дават покой
и се вливат като река
а душата се гърчи и раздира простора
с кървав нереален вой
и всичко избухна
емоции се изливат без умора

хаосът изби към кривата
черно бяла дъга
причиняваща тъга
и я пръсна на малки
черно белички късчета
създаващи по малко вреда
няма вече извратена дъга
но забравих нещо
сивото небе и черно бялата земя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tsveti4ka (Цвет)

'... и още без без
които не ми дават покой'

Няма покой. И такава ще е дъгата,
извратена, безцветна, но стиха ти
е картитен. И ми хареса.

2011-09-22T17:09:51+03:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0