Sep 21, 2011, 1:37 PM
Скеърбоу
589
0
1
виждам черно бяла дъга
която пълни душата ми
с безцветната си безсмисленост
и още без без
които не ми дават покой
и се вливат като река
а душата се гърчи и раздира простора
с кървав нереален вой
и всичко избухна
емоции се изливат без умора
хаосът изби към кривата
черно бяла дъга
причиняваща тъга
и я пръсна на малки
черно белички късчета
създаващи по малко вреда
няма вече извратена дъга
но забравих нещо
сивото небе и черно бялата земя
© Мел Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
които не ми дават покой'
Няма покой. И такава ще е дъгата,
извратена, безцветна, но стиха ти
е картитен. И ми хареса.