21 сент. 2011 г., 13:37
Скеърбоу
572
0
1
виждам черно бяла дъга
която пълни душата ми
с безцветната си безсмисленост
и още без без
които не ми дават покой
и се вливат като река
а душата се гърчи и раздира простора
с кървав нереален вой
и всичко избухна
емоции се изливат без умора
хаосът изби към кривата
черно бяла дъга
причиняваща тъга
и я пръсна на малки
черно белички късчета
създаващи по малко вреда
няма вече извратена дъга
но забравих нещо
сивото небе и черно бялата земя
© Мел Маринова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
които не ми дават покой'
Няма покой. И такава ще е дъгата,
извратена, безцветна, но стиха ти
е картитен. И ми хареса.