ВТ (Вили Тодоров) ВТ (Вили Тодоров)
5 620
1 oct 2010, 22:18

Скици от моя град

  Poesía » Otra
701 0 1

 

 

Сред улици, сгушени

под звездно небе,

с тротоари, преметени

от есенни ветрове,

все по-често аз срещам

хора унили,

мъката своя

в чашка укрили...

 

Ето, порасло е вече

онова малко момиче.

Видях го днес

пред ATHENE,

на Пиротска.

Пред празна кутийка

бе коленичила...

 

Светлини разноцветни

зовят ме от мрака:

- При нас ела.

Удоволствие те очаква.

Всичко ще имаш

за своите пари,

каквото поискаш –

сам избери...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0