1 окт. 2010 г., 22:18

Скици от моя град

704 0 1

 

 

Сред улици, сгушени

под звездно небе,

с тротоари, преметени

от есенни ветрове,

все по-често аз срещам

хора унили,

мъката своя

в чашка укрили...

 

Ето, порасло е вече

онова малко момиче.

Видях го днес

пред ATHENE,

на Пиротска.

Пред празна кутийка

бе коленичила...

 

Светлини разноцветни

зовят ме от мрака:

- При нас ела.

Удоволствие те очаква.

Всичко ще имаш

за своите пари,

каквото поискаш –

сам избери...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...