Скици от моя град
Сред улици, сгушени
под звездно небе,
с тротоари, преметени
от есенни ветрове,
все по-често аз срещам
хора унили,
мъката своя
в чашка укрили...
Ето, порасло е вече
онова малко момиче.
Видях го днес
пред ATHENE,
на Пиротска.
Пред празна кутийка
бе коленичила...
Светлини разноцветни
зовят ме от мрака:
- При нас ела.
Удоволствие те очаква.
Всичко ще имаш
за своите пари,
каквото поискаш –
сам избери...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
