Сред улици, сгушени
под звездно небе,
с тротоари, преметени
от есенни ветрове,
все по-често аз срещам
хора унили,
мъката своя
в чашка укрили...
Ето, порасло е вече
онова малко момиче.
Видях го днес
пред ATHENE,
на Пиротска.
Пред празна кутийка
бе коленичила...
Светлини разноцветни
зовят ме от мрака:
- При нас ела.
Удоволствие те очаква.
Всичко ще имаш
за своите пари,
каквото поискаш –
сам избери...
© Вили Тодоров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
