4 jun 2012, 10:08

Скиталец без душа 

  Poesía » De amor
1036 0 1

Мълва отнейде появи се,
че съм скиталец без душа,
опърпан, мръсен и тъй гнусен,
че от мен бои се и Смъртта.

 

Туй вярно е, бедняк съм
и се скитам по света,
а онуй, що диря,
си е моята душа.

 

КАЖИ, защо открадна ми я
и се скри вдън земя.
Аз обичам те тъй силно,
ала ти си зла ЖЕНА.

© Фаик Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??