Скиталецо, бъди ми брат!
СКИТАЛЕЦО, БЪДИ МИ БРАТ!
... скиталецо, щом вятър те издуха
из Нищото – пешак по пътя чер,
за теб ще е солчицата ми суха –
и топъл! – хлябът в стария панер,
без теб и моят друм е невъзможен,
за двама щом не е – защо е път? –
нали приживе скитници сме, Божем,
и светлинки – блуждаещи Отвъд,
напъхай в сака връхната ми дреха
и чифт чорапи в задния си джоб,
шишето с черно винце – за утеха,
за сватби – за преливане на гроб,
да пийнем? – сетне нека ни търкаля
светът из мрак, в спирали светлинка! –
до залеза стърчи една копраля,
до изгрева – протегната ръка,
денят дени в смирената си кротост,
да тръгваме? – и пътят е благат...
Скиталецо, бъди ми брат, защото
без теб съм никой в смахнатия свят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
