Той крачи сам, скиталецът със своята тъга от толкова години обикаля да търси пристан някъде за изтерзаната душа, но все не го намира, още чака.
И стои на кея в този мрачен ден, а сълзите му се вливат във морето, пък хората го подминават, без да спрат, макар да имат също болки като него.
Така обгърнат всеки от своята печал сърцето си за любовта завинаги затваря и като бродягата прегърбения, вял, ще плаче всеки, но скришом в свойта малка стая.
Браво, Иве! Така е, мила, плаче всеки понякога "...скришом в свойта малка стая". Страхотен стих, малко ми напомня на един мой стих-"Душа". Прочети го, ако искаш и ако не си го чела. Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.