IVETO_tattoo (Ивето) IVETO_tattoo (Ивето)
87
Aug 23, 2007, 3:26 PM

Скиталецът

  Poetry
965 0 9
    Той крачи сам, скиталецът със своята тъга
    от толкова години обикаля
    да търси пристан някъде за изтерзаната душа,
    но все не го намира, още чака.

   И стои на кея в този мрачен ден,
   а сълзите му се вливат във морето,
   пък хората го подминават, без да спрат,
   макар да имат също болки като него.

  Така обгърнат всеки от своята печал
  сърцето си за любовта завинаги затваря
  и като бродягата прегърбения, вял,
  ще плаче всеки, но скришом в свойта малка стая.
   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0